Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щата Илинойс на 22.08.1920 година. Майка му е шведска имигрантка, а баща му: кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Литературният му талант най-вероятно идва от дядо му и прадядо му по бащина линия, които са били издатели на вестници. От малък чете и пише. Обича да прекарва времето си в библиотеката.
През 1934 година семейството се премества в Лос Анджелис. След завършване на гимназията Бредбъри решава да не постъпва в колеж. Вместо да продължава да учи, прекарва време в местната библиотека, публикува разкази и продава вестници. Той не вярва, че колежът е място за писатели. Смята професорите са твърде големи сноби.
През 1941 година за пръв път му плащат за разказ в списание Super Science Stories. От 1942 година започва да се занимава само с писане. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 година: „Мрачният карнавал“. Истинска популярност обаче му спечелва „Марсиански хроники“, който излиза през 1950 година.
През 1947 година се жени за Маргерита Маклайър, с която имат четири дъщери. С нея се запознава в книжарницата, където тя работи. Маргерита не можела да спре да го гледа, защото се страхувала, че той ще открадне нещо.
Бредбъри е носител на множество награди, сред които:
- „Брам Стокър“
- Мемориална награда „Гранд Мастър“, 1988 г.
- „Еми“ за работата си по телевизионната продукция „Дървото на вси светии“
На негово име е кръстен астероид, а на „Вино от глухарчета“: лунния кратер „Кратер на глухарчето“.
Бредбъри често е описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория. Освен литературните си творби е написал много есета на тема изкуства и култура. За него интелектът убива креативността. Колкото повече знаеш, толкова по-малко си склонен да фантазираш. На пишещата си машина е имал бележка „Не мисли!“, защото за да бъдеш смел и оригинален, трябва да си свободен от оковите на логиката. Най-лошото, което можеш да направиш, когато мислиш, е да лъжеш.
Най-хубавата черта на човека е да чувства. Обожава усещанията, които литературата му дава, а не толкова какво казва.
Бредбъри е вдъхновение за много творци. Той е поетичен и фантастичен едновременно. Много от изкуството, на което се радваме днес, не би било възможно без него.
През цялото си творчество той запазва детската невинност и въображение, като в същото време е визионер. Едни от най-невероятните сюжети са негови, но в много отношения се оказват пророчески. Бредбъри прави научната фантастика достъпна за обикновения читател.
