Противно на вярването, че Тик Ток не предлага качествено съдържание, точно там открих препоръка за „Дървесна история“ на Ричард Пауърс. Дванадесетият роман на автора му носи Пулицър за художествена литература през 2019 година. На български излиза с логото на издателство Colibri в превод на Деян Кючуков.
„Дървесна история“ е роман, който преплита историите на девет различни представители на човешкия вид и ги обединява в търсенето им на смисъл, който е по-голям от консуматорските стремежи на съвременното общество. Книгата е разделена на четири части: Корени, Стебло, Корона и Семена, които не само показват израстването на героите, но водят и читателя към просветление и познание.
В първата част историите на Ник, Оливия, Мими, Дъглас, Патриша, Рей, Дороти, Нилей и Адам оставят усещането, че ще се срещаме с различни съдби на хора от различни слоеве на обществото, които преминават през травматични събития свързани с дърветата и природата. Втората част обаче заплита техните пътища, подобно на клони, променя ги, отваря очите им за по-великите замисли в света около нас и им дава възможност за избор.
„Дървесна история“ противопоставя хората едни на други. Нашият вид, който живее с измамното си усещане за превъзходство и безнаказаност, е част от екосистемата едва от няколко секунди, но вече е нанесъл толкова непоправими щети, че е на прага на (само)унищожението. Книгата разглежда и дигиталната ера и бягството от реалността, но също така показва, че движението е обратимо и има шанс за нас.
Вдъхновение за романа Пауърс черпи от реален образ на еколог, който е превъплътил в образа на Патриша Уестърфорд. Героинята изследва дърветата, тяхната способност да комуникират, да се предупреждават за опасности, да се лекуват едни други. Идеите ѝ са толкова революционни и нестандартни, че бива отхвърлена от колегите си и принудена да се впусне в ново приключение, което ѝ носи още по-голямо знание и разбиране за природата.
Безспорно най-докосващата нишка за мен е тази на Рей и Дороти, които се влюбват по време на аматьорска постановка на „Макбет“. На всяка годишнина от сватбата си засаждат по едно дърво в двора си, но така и не вникват в смисъла на акта или в значението на видовете, с които се обграждат. Любовта им преминава през различни етапи, точно както и отношенията на човека с природата, но ще успеем ли и ние да намерим път едни към други и да се спасим взаимно?
„Дървесна история“ ще отвори очите ви за всички дървета, покрай които минавате. Ще възпита уважението ви към тях и преклонение пред чудото на живота. Стилът на Ричард Пауърс е пленителен, впримчващ и дори да искаш да оставиш книгата, тя продължава да те тегли към себе си и да те обвива с клоните си. Рядко срещам такова майсторство на владеене на езика.
Ще завърша с две препоръки. Първата е да посетите вековните секвои край Кюстендил. Вярвам, че ще бъдете омагьосани от гигантските дървета и ще потърсите сред клоните им Венерин косъм и Стража. Втората е да прочетете „Лято“ на Али Смит, ако все още не сте. Докато напредвах с „Дървесна история“, не спирах да мисля за този роман и сходните идеи, които двете заглавия разнищват.
Бъдете осъзнати, любими чушки!
Цитати
Мислите не значат нищо за човек без независими стремежи, роден под нещо, за което е прикован като с вериги и под което му е съдено да умре.
Едно семе, поставено наопаки в земята, се коригира само: покълналото стебълце прави обратен завой и се насочва отново нагоре. Но едно човешко дете може да знае, че посоката е погрешна, и пак да реши, че си струва да я опита.
Къде ми беше умът? Е вечният рефрен на всяка истинска наука.
И най-силните аргументи на света няма да накарат човек да си промени мнението. Единственото, способно да го направи, е добрата история.
Както е написал Арнълд Тойнби, „Човекът постига цивилизация… като отговор на предизвикателство в ситуация с особена трудност, която го подтиква да положи безпрецедентни досега усилия.“
Веднъж един репортер попитал Рокфелер колко много е достатъчно. Отговорът бил: Просто още малко.
Ако ще сечеш дърво, използвай го за направата на нещо поне толкова удивително, колкото е то.
С цената на толкова болка Нилей най-сетне е узнал, че животът има свой начин да говори с бъдещето. Той се нарича памет.